ФИТОТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОДУКТИ ИЗПОЛЗУВАНИ В СТОМАТОЛОГИЯТА

доц. д-р Боримир Атанасов
 
Източник: Средства за хигиена, профилактика и лечение на устната кухина – второ издание, Автоспектър, Пловдив, 2002 г , 624  стр
под редакцията на доц.д-р Боримир Атанасов
Авторски колектив: Б. Атанасов, П. Ботушанов, Ел. Кирова, Т. Атанасова, Р. Борисова, Ст. Владимиров
 
Ключови думи: стоматология, билки, фитотерапия, лош дъх, парадонтоза, гингивити, периодонтити, стоматити, афти, зъбен камък, херпес, санорал, фитодонт, аромена, гинвазин, мараславин
 
Приложението на фитопродукти в стоматологичната практика е от дълбока древност. В един труд на Одо от Мена (XI век) се описва употребата на редица билки при зъбобол (Heleborus, Rosa centifolia, Sepridium sativum, Melissa officinalis, Pastinaca sativa), при възпалителни процеси и язви в устата (Origanum vulgare, Allium cepa, Aristolochia longa, Portulaca deracea, Verbena officinalis).
През  последните години интересът на изследователи, клиницисти и пациенти към продукти от природен произход силно е увеличен. България е страна богата на лечебни растения. За съжаление в по-голямата си част изкупените диворастящи и култивирани билки се  изнасят. Българската фармацевтична промишленост е в дълг към всички поклонници на терапията с натурални продукти.
 Фитотерапевтичните средства трябва да се прилагат след задължителна консултация със стоматолог!
Фитопродуктите се прилагат най-често под формата на запарки, отвари, тинктури. Те могат да се използуват за вътрешно приемане, или за промивки, гаргари и жабурения. Могат да бъдат включвани и в различни профилактични и лечебни средства.
 

Биологично активни продукти съдържащи се в растителната дрога

 
Химичните съединения на които се разчита да окажат противовъзпалително, антисептично, антимикотично, заздравяващо действие са:
Флавоноиди – притежават капиляроукрепващо, противовъзпалително и кръвоспиращо действие.
Дъбилни вещества – частично преципитират белтъците и образуват върху лигавиците защитен филм. Притежават противовъзпалително, кръвоспиращо и затягащо действие.
Етерични масла – имат изразено противовъзпалително, бактерицидно и антисептично действие.
Фитонциди – имат бактерицидно и бактериостатично действие.
Органични киселини – някои имат изразен фармакологичен ефект, други – антисептични свойства.
Слузи – някои имат омекчително и кръвоспиращо действие.
Други - Микроелементи, витамини, пигменти, смоли, гликозиди, алкалоиди, фенолни съединения и др.
 

Най-често използувани в стоматологията лечебни растения

[по Данилевски и кол., 1984]
 

Achillea millefolium – Равнец
Acorus calamus – Блатен аир
Allium cepa – Лук
Aloe arborescens – Дървовидно алое
Althaea officinalis – Ружа
Arnica montana – Планинска арника
Aronia melanocarpo – Арония
Calendulla officinalis – Невен
Centaurium minus – Червен кантарион
Chamomilla recutita - Лайка
Cheledonium majus –  Змийско мляко
Cotinus coggygria – Смрадлика
Crataegus oxycantha – Глог
Eucalyptus globulus – Евкалипт
Fragaria vesca – Горска ягода
Hypericum perforatum – Жълт кантарион
Juglans regia – Орех
Linum usitatissimum - Лен
Mentha piperita – Мента
Origanum vulgare – Риган
Plantago major – Жиловлек
Polygonum bistorta – Кървавиче
Potentilla erecta - Планински очиболец
Quercus robur – Дъб
Rosa canina – Шипка
Rubus idaeus – Малина
Salvia officinalis – Градински чай
Sanguisorba officinalis – Лечебна динка
Sophora japonica – Японска акация
Thymus serpyllum – Мащерка
Tussilago farfara – Подбел
Urtica dioica – Коприва
Vaccinium myrtillus – Черна боровинка
Viola tricolor – Трицветна теменуга

 
 
По-долу ще бъдат дадени няколко рецепти с лечебни растения с противовъзпалително   действие в устната кухина. Поради обстоятелството, че растителните продукти представляват сложни комплекси от различни химични съединения, е възможно едно и също растение да попадне в различни терапевтични групи, т.к. понякога е трудно да се разграничи едното действие от другото.
 

 
4В Индия приготвят вода за уста от коптски ким (Carum copticum) с противовъзпалително действие. За целта 4 чаени лъжички плодчета се счукват, запарват се с 250 ml вряла вода, престояват 1 час. Прецежда се. Налива се в плътно затварящ се съд. Ползува се за изплакване на устата след всяко миене на зъбите. Съхранява се до 3 дни на хладно [Шварц & Швепе, 1998].
 
4С адстрингeнтно действие е спиртната тинктура на мира (мастикс). Мастиксът (Mastix) е смола получаване от Pistacia lentiscus. Използува се за изплакване на устата при възпалени венци.
 
4При възпалена устна лигавица се използува сок от пресни листа на Nasturtium officinalis за намазване и жабурене [Н. Стоянов 1973].
 
4При възпалена устна лигавица се използува декокт от 4 супени лъжици дрога Agrimonia eupatoria която се вари с 500 ml вода за 20 min. Прецежда се и с все още топлата отвара се правят жабурения.
 
4За жабурене се използува отвара от 1 чаена лъжица дрога Berberis vulgaris в 500 ml вода (вари се 10 min).
 
42 супени лъжици herba Equisetum arvense се залива с 500 ml вода и се вари 20 min. За гаргара и жабурене.
 
4Запарка от плодове на Foeniculum vulgare се прави като 1 супена лъжица се залива с 400 ml вряща вода. Накисва се за 2 часа. Прецежда се. Използува се за жабурене. [Чуролинов П, 1976].
 
41 супена лъжица от листа на Fragaria vesca се залива с 250 ml гореща вода. Накисват се за 2 часа. Прецеждат се. За жабурене.
 
4Пресен сок от млади листа на Plantago lanceolata (разреден с вода 1:1) се използува за жабурене.
 
4100 g fructus Vaccinium myrtillus се варят в 500 ml вода докато остане съдържание от 300 ml. Прецежда се. За жабурене.
 

Етерични масла

 
4Изразено противовъзпалително и противомикробно действие имат някои етерични масла като розово, шипково, лавандулово, ментово. [Марковска В., О. Стоянова, 1975]. Те притежават също така стимулиращо, обезболяващо, антихистаминно, спазмолитично и дезодориращо действие. Най-ефективната концентрация на маслата във фармацевтичната форма е 10%.
 
4Най-силно бактерицидно действие има чубриковото масло, като в 10% концентрация то убива микрофлората на устната кухина за 5 min, розовото и лавандуловото – след 15 min.
 
4Противовъзпалителното действие на етерични масла е проучено и от Атанасов Б. и Р. Душкова [1988]. Авторите изследват етерични масла от бял равнец, смрадлика, чубрица и босилек и доказват че те имат противовъзпалително действие. Най-високи разреждания 1:100 са постигнати при масло от чубрица и смрадлика.
 
4Натуралните ароматични продукти се използуват широко в различни козметични и лечебно-профилактични препарати. Комплексното действие се дължи на съставните им компоненти - етерични масла, дъбилни вещества, гликозиди, алкалоиди, полизахариди, минерални соли и др. Розата е цвете, което е предизвиквало интереса на хората още от древни времена не само със своя аромат и красота, но и със своето лечебно действие. Цветовете и плодовете са използувани за производство на ароматични продукти, храна, вино, дъбилни вещества, лекарства и др. Розовото масло получавано от Rosa damascena Mill. притежава антимикробно, стимулиращо, обезболяващо, противохистаминно, спазмолитично и дезодориращо действие. Още в древността розовото масло и розовата вода са използувани при различни заболявания в устата - възпаление на венците, язви на езика и устата, афти, зъбобол, за премахване на лош дъх, за укрепване на венците. Розовата вода притежава антимикробно действие и е прилагана за лечение на някои заболявания на устната кухина - катарален и хипертрофичен гингивит, хеморагична форма на пародонтоза.  
 
Фитотерапия при лош дъх (халитозис)
 
За купиране на лошия дъх се прилагат най-често растения съдържащи етерични масла. Необходима и преценка на лекар специалист, който да установи причината за това заболяване.
 
4Препоръчва се дъвченето на кора от лимон, като ефекта е комплексен – почиства зъбите, укрепва венците и намалява кръвотечението. Популярно е дъвченето на няколко стръкчета магданоз, както и на листа от мента.
 
4Със същата цел се препоръчва дъвченето на едно зърно от готварската подправка карамфил (или жабурене с 2-3 капки карамфилово масло в половин чаша вода) или едно мускатово орехче (1-1,5 g), както и натриването на венците и зъбите с Ol. Anisi.
 
4Известна е употребата и на семена от копър (Anethum graveolens), които се дъвчат сутрин и вечер.
 
4Народната медицина препоръчва дъвченето на натопен за 1 денонощие в оцет корен на Angelica archangelica, както и на парченце от корен на джинджифил (Zingiberis officinalis).
 
4Вода за уста “Аромена” е ефективна -  съдържа хлорхексидин и етерично масло от смрадлика.  
#
Rp.       Rhiz. calami
            Cort. Quercus               aa 100,0
MDS Infusi  За жабурене
#
Rp.       Hb.Cotinus coggygria 100,0
MDS  Infusi  1 супена лъжица в 200 ml вода.  Външно за жабурене
#
Rp.       Flores chamomillae      50,0
MF Infusi  10,0 : 200 ml вода
DS  Външно за жабурене
#
Rp.       Hb. Hyperici      50,0
MDS  Infusi  1 супена лъжица в 200 ml вода.
Външно за жабурене
#
Rp.       Hb. absinthii      50,0
MDS  Infusi  1 супена лъжица в 200 ml вода.
Външно за жабурене
#
Rp.       Hb Lithospermium officinalis  50,0
MDS Infusi  1,5  супена лъжица в 200 ml гореща вода и престоява 1-1,5 часа.
Външно за жабурене
#
 
4Описана е следната рецепта за разтвор за освежаване на устната кухина: 10 ml T-rae eucalypti, 1 ml Ol. Menthae, 1 ml Thymoli и 100 мл Spiritus vini. От така получения разтвор се изкапват 5-10 капки в кафяна чаша вода и се жабури [Денкова Р и др, 1999].
 
4Н. Стоянов [1973] препоръчва за жабурене 500 g Quercus robur оситнени кори се варят с 4 литра вода за 30 min. След изстиване се прецежда.
 

Лечебни растения с кръвоспиращо действие

 
Съдържат лекарствени вещества намаляващи пропускливостта на капилярите. Действието основно се дължи на танини и катехини. Те имат и противовъзпалително действие и  намаляват отока.
4Potentilla erecta – настойка от коренището. За апликация и изплакване
4Genista tinctoria – настойка от корените. За апликация и изплакване
4Arnica montana – Настойка от цветове в 70% спирт. За апликация
4Quercus robur – Настойка от корите. За апликация
4Sanguisorba officinalis – Настойка от корени и коренище. За изплакване
4Polygonum hydropiper – Настойка от стръковете.  За апликация при ерозивни стоматити.
4Acorus calamus  -  Отвара от корените. За жабурене
4Achillea millefolium – Отвара от стръковете при кървене на венците, стоматит и афти

 

Според Кодола [1995] при кръвотечение от венците могат да се изплозуват Geum urbanum, Geranium sanguineum, Lytrum salicaria, Carex arenaria, Potentilla erecta, Quercus robur, Arnica montana, Sngiusorba officinalis. Настойки от тях могат да се използуват за жабурене или за тампониране.

#
Rp.       Fol. Cotini         150,0
            Cort. Quercus   100,0
            Flor. Chamomillae 50,0
Mf Species
DS 2 супени лъжици и 500 g  вода врат 20 min. Прецежда се За жабурене 3-4 пъти по 2 min.[по Гахинян Р и др., 1998]
#
Rp.       Fl. Hyperici                   10,0
            Herb. Millefolii  
            Flor. Chamomillae        
            Fol. Et fruct. Ribis nigri  aa 20,0
M f. Species
DS 1 супена лъжица от сместта се запарва 30 min с 1 чаша вряща вода. След изстиване и прецеждане се използува за жабурене.
 
 Използувани фитопродукти при пародонтоза
 
Лечението на пародонтозата може да бъде общо и местно. Целта е стабилизация на процеса, премахване на клиническите проявления на възпалението и дистрофията на тъканите, максимално възможно подпомагане регенерацията на тъканите [Данилевский НФ и кол, 1984]. Прилагането на фитотерапевтичен подход на фона на общото лечение включва приемането на редица препарати на базата на растения въздействуващи на нервната система, за регулиране на кръвното налягане, антисклеротично действуващи продукти, нормализиращи обмяната на веществата, кръвоспиращи средства  и пр.
4Народната медицина препоръчва при възпаление на венците и лош дъх жабурене с отвара от босилек (Ocimum basilicum) с оцет и готварска сол [Денкова Р и др 1999]. Приготвя се като 1 супена лъжица дрога се залива с 200 ml вряла вода, престоява 15 min и се прецежда. Прибавя се 1 чаена лъжица оцет и една щипка сол.
4При дистрофично-възпалителна форма на пародонтоза, пулпит, язвен гингивит, афтоза се препоръчва изплакване на устата и апликация на сок от свежи листа на Plantago major [Данилевски НФ и кол, 1984].
4Известна е употребата на запарка от лайков цвят (Matricaria chamomilla) за жабурене при възпаления на лигавицата на устната кухина, кървене на венците, афти, лош дъх и пр.
4Запарки от мащерка (Thymus serpyllum), мента (Mentha piperita) и  (Melissa oficinalis) се използуват при възпалителни процеси в устната кухина.
4Популярна билка при възпалителни заболявания на пародонта е невена (Calendula officinalis). Може да се използува спиртна настойка или отвара от стебла и цветове.

Розовото масло е известно при лечението на пародонтоза, амфодонтоза и кариес.

4Народната медицина препоръчва употребата на отвара от Cotinus coggygria при пародонтоза, кървящи венци, остри и хронични възпаления, лош дъх  и пр.
4Затягащо и противовъзпалително действие има настойка от кантарион 1:5 с 40% спирт [Кодола А, 1995].
4Ябълков оцет преустановява кръвотечението от венците и освежава дъха. Приема се в течение на 3-4 седмици по 1 чаена лъжичка на половин чаша вода. Освен това разтвора може да се използува за изплакване на устата след жабурене с настойка от градински чай или отвара от корени на аир преди закуска [Лавренова Г., 1998].
4За възстановяване на тъканите при пародонтоза Н. Стоянов [1973] препоръчва жабурене със отвара от черен оман. Приготвя се от 10 g Symphytum officinalis с 200 ml вряла вода за 10 min.
#
Rp.       Rad. Symphyti  60,0
Hb. Hyperici
Fol. Rubi fruticosi
Fl. Cyani                      aa 30,0
Fol. Urticae
Fl. Calendulae              aa 40,0
Hb. Polygoni hydrop.     20,0
Mf Species
DS 2 супени лъжици от сместа се запарват с 500 ml вряща вода. Ври 3 min. След изстиване се прецежда и се изплаква устата 4-5 пъти дневно по 2 min. Отварата се приема и вътрешно 3 пъти дневно по една винска чаша 30 min преди ядене [Алексиев А. и др, 1990].
 

Катарални, хипертрофични и язвени гингивити

 
4Използуваните растителни продукти трябва да оказват антисептично и антибактериално действие, болкоуспокояващо, противовъзпалително, да стимулират регенерацията на епитела и обмена, да намаляват пропускливостта на съдовете [Кодола А, 1995]. Такива са производните от Cheledonium majus, Calendula officinalis, A,oe arborescens, Acorus calamus.
4При възпалени венци Н. Стоянов препоръчва употребата на инфуз от 100 g  нарязани листа от Cotynus coggygria и 1 литър вряща вода. След изстиване се прецежда и се използува за жабурене.
4При хипертрофични гингивити се препоръчва употребата на настойка от Fol. Tussilago farfara 15,00:200,00 за апликация и 5,00:200,00 за жабурене.
#
При гингивити и стоматити А. Алексиев и др. [1990] препоръчва следната рецепта:
Rp.       Flor. Malvae
Fol. Salviae
Rad. Bardanae
Fol. Rosmarini  aa 50,0
Mf Species
DS 2 супени лъжици се запарват 1 чаша вряща вода. След изстиване се прецежда и се изплаква устата.
#
  

Rp.       T-rae Gallarum  20,0

            Zinci chlorati                 10,0
            Olei Caninnae               5,0
            Sp. Vini                        ad 100,0
MDS  15 gtt в половин чаша вода. За изплакване на устата [По Свраков Д.]
#

При подпухнали венци П. Димков [1978] препоръчва:

4Отвара от чашките на дъбови жълъди.  100 g  чашки се заливат с 500 g вода. Вари се 1 час. За жабурене.
420 g джоджен, 10 g лайкучка, 10 g слезен, 10 g дъбови кори, 20 g кори от бреза. Заливат се с 500 g вода. Вари се 15 min. Прецежда се и докато е хладък извлека се правят жабурения. По време на варенето може да се прибави парче стипца (колкото лешник).
 
 Стоматити
 
4При остър и хроничен стоматит, афти и пародонтоза се препоръчва жабуренето отвара или спиртна настойка от Hypericum perforatum. 
4Известна е употребата на отвара от градински чай (Salvia officinalis) при стоматит, възпалителни реакции в устата и др.
4Кодола [1995} препоръчва при остри катарални стоматити употребата на растения съдържащи дъбилни вещества, като кора от дъб, коренище и корени от лечебна динка, стрък от кантарион приложени като отвари за жабурене. Под формата на настойки се използуват листа от аптечна ружа (1:10 в 70% спирт), цвят от лайка, планински очиболец (1:100) и др.
4При стоматит Йорданов Д и др [1973] препоръчва следната рецепта:
Rp.       T-rae Salviae
T-rae Tormentillae
T-rae Gallarum  aa 10,0
MDS 1 чаена лъжичка на 1 чаша вода за изплакване на устата.
 

Периодонтити

 
 Rp       Matricaria chamomilla 50,0
MDS Infusi  10,0 : 200 ml вода. Външно за жабурене
#
 Rp. Olei Chamomillae  10,0
MDS  Външно при серозен пулпит за обработка на кореновите канали.
 
 
Фитопродукти с антисептично (противомикробно) действие
 
4Народната медицина препоръчва жабуренето с отвара от плодовете или листата на Pimenta racemosa като антисептично средство при възпаления на устната лигавица.
4За дезинфекция на устната кухина, при възпалени венци се използва етерично масло от риган (Origanum vulgare), или жабурене с отвара от дрогата.
4100 g Thymus serpillum се залива с 2 литра вряла вода. Стои 30 min на топло. Прецежда се. За гаргара и жабурене. [Чуролинов П, 1976]
4Данилевский НФ и кол, [1984] препоръчва за антисептика следните дроги:
Flores Matricaria chamomilla – прави се настойка, за иригация и жабурене
Folia, Herba Salvia officinalis - прави се настойка, за иригация и жабурене
Herba, flores Calendula officinalis - прави се маслена настойка 30:100, за иригация и жабурене
Junglans regia – Екстракт от обвивката на плода и листата. За иригация и промивки.
Rhizoma, radix Sanguisorba officinalis – Течен екстракт, отвара. За апликация.
 
Фитопродукти с локално анестезиращо действие
 
4Народната медицина препоръчва жабуренето със запарка от иглите и/или пъпките на белия бор Pinus silvestris  при гингивити и зъбобол.
4След отстраняването на зъбен камък болката може да се намали чрез жабурене с отвари от Althaea opfficinalis, Humulus lupulus, Angelica sylvestris [Кодола А, 1995].
4Локално антисептично и анестезиращо действие има отварата от босилек. 50 g Hb. Ocimum basilicum се залива с 1 литър вряща вода. След изстиване се прецежда и се правят жабурения [Н. Стоянов 1973].
 
4Propolis – екстракт спиртен, пропиленгликолов за апликация
Известно е, че 0,25% спиртен разтвор на прополис има местно обезболяващо действие Анестезията със спиртно-воден екстракт на прополис отговаря на анестезия с 5% разтвор на новокаин [Ц. Цаков 1975]
Прополиса се използува под формата на спиртни разтвори, спиртно-водни екстракти, пропиленгликолови екстракти в концентрации 3, 4, 5%. Известна е употребата на 3% маз на основата на вазелин, както и разтвор от прополис, диметилсулфоксид и дикаин [Данилевский НФ и кол, 1984].
Подходящи прополисови продукти при хиперестезия са разработената в НИХФИ серия Dr BEE, включваща паста за зъби, концентриран разтвор и гел за венци.
 
 
4Humulus lupulus – Извлек на изсушени и оситнени шишарки в слънчогледово масло. За намазване на венците и апликация с тампони.
·Origanum vulgare – използува се настойка от стръкове 15,0:200,0 за тампонада. Притежава антисептично и анестезиращо действие.
#
Течност на Хартман – при хиперестезии на дентина
Rp.       Thymoli            1,25
            Sp. Vini 95o                  1 ml
            Aether medicinalis         2 ml
MDS     За апликация в областта на хиперестезиите
#
Гореизброените дроги освен обезболяващо оказват още и противомикробно, противовъзпалително действие и усилват регенерацията на тъканите.
 

Фитопродукти при афти

4Народната медицина препоръчва дъвчене на пресни листа от Geraniun macrorrhizum, както и на венчелистчета от роза (Rosa damascena) при афти и възпаления на устната лигавица.
#
4Сок от Hb. Viola tricolor прясно приготвен – за намазване на афтите
#
4Rp. Rhiz. Potentillae reptans 200,0
MDS  Infusum: 1 ч.л. оситнена дрога се залива с 200 ml вряща вода. След изстиване за гаргара 3-4 пъти след храна.
#
4Rp. Rhiz. Bistortae 100,0
MDS Infusum: 4 ч.л. оситнена дрога се залива с 200 ml вряща вода. След изстиване за гаргара 3-4 пъти след храна.
#
4Rp. Hb. Thymi serpill. 50,0
MDS  Infusum: 2 ч.л. оситнена дрога се залива с 200 ml вряща вода. След изстиване за гаргара 3-4 пъти след храна.
#
4Rp. Flores Chamomillae 50,0
MDS  Infusum: 3 ч.л. оситнена дрога се залива с 200 ml вряща вода. След изстиване за гаргара 3-4 пъти след храна.
#
4Rp. T-rae Calendulae 50,0
MDS. За мазане на афтите 3-4 пъти след храна
#
4Rp. Hb. Ocimum basilicum 50,0
MDS  Infusum: 2 ч.л. оситнена дрога се залива с 200 ml вряща вода. След изстиване за гаргара 3-4 пъти след храна.
 
Фитопродукти с противогъбично (антимикотично) действие
 
4Ефект има и жабуренето с пресен сок от Allium cepa с цел дезинфекциране, афти, възпаления и др.
4Пресен сок (разреден с вода 1:50) от Allium sativum се препоръчва при възпаление на устната лигавица, афти, парадонтоза и пр. [по Чуролинов П, 1976]
 
Rp.       Hb. Hyperici
            Fol. Vaccinii vitis idaea
            Fl. Calendulae               aa 10,0
            Fol. Betulae                  20,0
MDS една супена лъжица се залива с 1 чаша вряла вода. Запарва се 40 минути.
За изплакване на устата
 
Лечебни растения с епителизиращо действие
 
4Стимулиращо епителизацията и с изразен противовъзпалителен ефект са маслата от облепиха и шипка.
42 чаени лъжици листа от Rosmarinus officinalis се залива с 1 чаша вряла вода и след изстиване се прецежда. За жабурене.
 

Херпес симплекс

 
4Предразположените към това заболяване могат да използуват като общоукрепваща терапия запарки от бял равнец, глухарче, бяла бреза, лайка, трицветна теменуга, камшик или маточина. Тяхното приложение е успешно и в еруптивния стадии и при ремисия. [Чуролинов П,1976]
#
4Rp. Сок от свежа Viola tricolor
MDS Външно за намазване
#
4Rp. Hb.  Viola odorata 50,0
MDS Infus 1 супена лъжица в 200 ml вода се накисва 2 часа. Външно за намазване
 
4Rp. Cortex Querci  100,0
MDS  Decoct. Външно за компреси
#
4Rp. Hb. Melissa off. 50,0
MDS T-rae spirituosae 1:5  Външно за намазване
 
 
Зъбен камък
 
П. Димков [1978] препоръчва след миене на зъбите с четка и паста за зъби да се правят жабурения с оглед намаляване отложенията от зъбен камък със следната рецепта: 4 супени лъжици цвят от липа, 4 супени лъжици пача трева, ¼ пита слънчоглед (без семките) се заливат с 1,5 литра вода и се вари 25 min. След изстиване не прецежда и се използува за жабурене.
 
Фитопрепарати в аптеките

 

Maraslavin

Отвара във винен оцет на Artemis pontica (катранка), Flores caryophyli (карамфилови пъпки), Rhizoma Zingiberis (джинджифил), Fructus Piper nigri (черен пипер) и добавка от Ammonium chloratum и Acidum aceticum. Препаратът предизвиква на първо време хиперемия на повърхностните слоеве на тъканта, в резултат на което се получава увеличение на ексудацията във възпаления участък. Прониквайки в дълбочината на тъканта на венеца препарата действува противовъзпалително, колагеновите фибрили се увеличават, така че в края на лечението цялата гингива се уплътнява и се покрива със здрав епител. Мараславинът действува бактериостатично на фузоспирозната флора (кисело рН). Премахва лошия дъх. Прилага се само при възпалителни форми на амфодонтозата (пародонтоза, алвеоларна пиорея) с образувани вече венечни джобчета.
 

Furin M

Екстракти от Radix Symphyti (черен оман), Herba hyperici (жълт кантарион), Folia Uvae ursi (мечо грозде), Folia et Radix Urticae dioicae (коприва), Radix Saponariae (сапунче), Metronidazolum, Collargolum, Natrii benzoas
Препаратът има добре изразено противовъзпалително действие, което се проява в първите минути на апликациите със субективно чувство на облекчение на оточността и болките в гингивата. Притежава антисептично, местноанестезиращо кръвоспиращо и антиексудативно действие. Наличието на метронидазол обуславя неговото антипротозойно действие, а бавно йонизиращото сребро от коларгола осигурява олигодинамичен, антисептичен и епилотоничен ефект.
 
Phytodont
Извлеци от Herba Polygoni hydropipers, Herba Origani, Herba Hyperici perforati, Radix Symphyti officinalis, Flores Chamomillae, Teucrium chamaedrys, Herba Thymi serpylli, Folia Menthae piperite, Oleum Anisi, Oleum Menthae, Eugenolum. Препаратът притежава антисептично, местноанестезиращо, кръвоспиращо, антиексудативно, противовъзпалително действие. Притежава капиляроукрепващ ефект. Стимулира разрастването на гранулационната тъкан и има мек фиброзиращ ефект.  Прилага се при възпалителни форми на пародонтоза, катарален, хипертрофичен и други форми на гингивит.
 

Sanoral

Спиртно-воден извлек на следните дроги (за 100 ml): Radix Symphyti (черен оман) 2,07 g, Herba Hyperici (жълт кантарион) 2,07 g, Flores Hamomillae (лайка) 1,38 g, Folia Plantaginis (жиловлек) 1,38 g, Folia Menthae (мента) 1,03 g, Radix Cichoriae (синя жлъчка) 0,69 g. Прилага се при катарални и хипертрофични форми на гингивит, стоматит, пародонтоза, включително хеморагични форми. Активните съставки на дрогите имат комплексно антифлогистично, меко фиброзиращо и известно антимикробно действие.
 

Aromena®

Вода за уста съдържаща като активни принципи: етерично масло от смрадлика 0,12% и  хлорхексидин 0,05%. Притежава изразено противовъзпалително действие. Прилага се при хроничен катарален гингивит, gingivitis gravidarum, лош дъх, както и в периода на рехабилитация на пародонтални заболявания. Освежава устната кухина.
 
Ginvasin®
Лекарствено средство. Съдържа: Troxevasin 0,8 g, Еxtractum Cotini coggygriae 4,0 g, Indometacinum 0,2 в 40 g  гел. Прилага се при гингивити, възпалителни и травматични процеси в устната кухина, възпалителни форми на пародонтоза.
 

ЛИТЕРАТУРА

 
Айзиков М и А. Курмуков – Фармакология растительных веществ – Ташкент, 1976
Алексиев А и Св. Антонова – Наръчник по съвременно билколечение и соколечение, 1990
Асенов Ив, Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков – Билкосъбиране – Билер, 1998, София , с. 367
Атанасов Б и Р. Душкова – Изследване на противовъзпалителното действие на някои натурални ароматични продукти с оглед приложението им в средства за орална хигиена – Трудове НИХФИ том XVIII, 1988, 198-206
Атанасова Т., Б. Атанасов и Е. Кирова – Приложение на натурална розова вода и екстракт от роза в продукти за хигиена на устата –Втора Национална ковференция по химия, Пловдив, 12-14 април, 1995, Сб рез. 396
Атанасова – Спасова М. – Етерични масла, Народна просвета, София, 1962
Байнова А., Й. Йорданова, Д. Лолова – Хигиенно-токсикологични изследвания на български растителни екстракти за козметичната промишленост – Хиг. И здравеоп., 29, 1986, 3, 29-32
Бакърджиев П. – Нашият клиничен при употребата на HEXI – Стоматолог, 1994, 20, 17-21
Блажей А и Л. Шутый – Фенольные соединения растительного происхождения – Мир, Москва, 1977, с.239
Боева А. – Подправките като храна и лекарство, Медицина и физкултура, София 1990
Ботушанов П. и кол. - Клинично изследване на вода за уста "Роза-Минт" (непубл. данни), 1993.
Буркова Т. и В. Марковска – Относно действието на някои етерични масла в комплексната терапия на Paradontosis haemorragica – Проблеми на стоматологията, 12, 1982, 31-38
Гамермман АФ, ГН Кадаев и АА Яценко-Хмелевский – Лекарственные растения – Москва, Высшая школа, 1983, с. 399
Гахинян Р. М. и Гахинян ВМ – Билколечение при заболявания в устната кухина, Земиздат, 1998, с.207
Георгиевский ВП, НФ Комиссаренко и СЕ Дмитрук – Биологически активные вещества лекарственных растении – Новосибирск, Наука, 1990, с.336
Грохольский АП, НА Кодола, ВГ Бургонский и ЮБ Чайковский – Нетрадиционные методы лечения в стоматологии, Киев, Здоровя, 1995, с. 375
Гълъбова А и Т. Атанасова – Изследване антибактериалните свойства на смеси съдържащи етерично масло от смрадлика и хлорхексидин диглюконат – В сб. Рез. Втора нац. Конференция по химия, Пловдив, 12-14 април 1995, 397
Данилевский НФ, ТВ Зинченко и НА Кодола – Фитотерапия в стоматологии – Киев, Здоровя, 1984, с. 181
Денкова Р и В. Денков – Наръчник по ароматерапия, Емас, София, 1999, с. 335
Димков П. – Българска народна медицина – Природолечение и природосъобразен живот – том 2, БАН, София, 1978
Захариева Е., Л. Димитров, Е.Беловска, А. Караславова, Й. Мутафчиева, М. Юнова – Лекарствен справочник – Медицина и физкултура, София, 1982
Иванов Г. – Лековити билки – рецепти и съвети – Ивета, София, 1993р с.126
Йорданов Д, П. Николов,  А. Бойчинов – фитотерапия, Медицина и физкултура, София, 1973
Йорданова Й., А. Байнова, А. Тачев и Л. Чипилска – хигиенно-токсикологични изследвания на български натурални суровини за козметични средства – Хиг. И здравеоп., 33, 1990, 4, 55-61
Клоучек Е., М. Джерова, У. Николова, Л. Райнова – Фармакологични и фитотоехнологични проучвания на екстракти от дрогите: листа на подбел, стръкове от мащерка – Фармация, софия, 39, 1989, 5, 32-36
Киров М., Ст.Ванков - Роза, розово масло, жирозитал, Изд. Мед. и физкултура, София, 1986.
Ковачев М. – Билки и билколечение – Университетско издателство “Кирил и Методии”, В. Търново, 1992, с.109
Котуков ГН – Лекарственные и эфирномасличные кульгуры – Справочник, Наукова думка, Киев, 1964, с. 200
Кузманов П., В. Атанасов, Е. Дякова, Е. Шумкова и М. Немукян – Нови епителизиращи средства на базата на босилково масло и други фитопродукти – Дерматол. и венерол. , 31, 1992, 1, 11-14
Куманова Р., Т. Паункова и С. Манова – Създаване на ароматични композиции за пасти за зъби. Проучване на антимикробния спектър на действие на натурални и синтетични ароматични вещества – Научни трудове ИПКЕМП, 1, 1985, св. I, 181-188
Куманова Р, Я. Давчева и С. Иванов – Изследване на антимикробните свойства на евгенола и изоевгенола  - Трудове ПУ, Пловдив, 29, 1991, 6, 169
Лавренова Г. – Свежее дыхание – Питер, Санкт Петербург-Москва-Харьков-Минск, 1998, с.179
Малеев А., С.Стоянов, Г.Нешев - Розанол. Българско розово масло - фармакологични и клинични изследвания., "Фармахим"
Манов М., Б. Апостолова, А. Цуцулова, Б. Конвска, Ф. Портарска – Етерично масло от Rosmarinus officinalis L. – Сборник доклади IV Национална конференция по парфюмерия и козметика, Варна, 2-4 април, 1982, 346-354
Маринов М., Е. Атанасова и Д. Странски – Възможности за локално и общо ползуване на билкови екстракти при лечение на пародонтопатииите – Проблеми на стоматологията, 8, 1980, 15-22
Маринов М., Е. Атанасова и Д. Странски – Клинични проучвания на билковия препарат “Санорал” при лечение на възпалителни заболявания гингивата и пародонта – Проблеми на стоматологията – 12, 1984, 7-15
Марковска В., О. Стоянова - Сравнително клинико-лабораторни изследвания върху действието но някои етерични масла в комплексната терапия на Parodontosis haemorrhagica, Стоматология, 1975, 3, 188-193.
Несторова Е., Е. Георгиев и Б. Ламбрев – Върху антимикробното действие на някои хранителни подправки. II. Копърово масло – В Сборник доклади V конгрес на българските микробиолози, Варна, 12-14 октомври,  1981,ч. III, 499-503
Несторова Е., Е. Георгиев и Б. Ламбрев – Върху антимикробното действие на някои хранителни подправки. III. Лаврово, бахарово и чубриково масло и екстракти от чубрица и черен пипер – В Сборник доклади IVконгрес по микробиология,  Варна, 13-15 октомври,  1985, 577-581
Николаевский В  и кол. – Биологическая активность эфирных масел, Медицина, Москва 1987
Одо из Мена – Свойства трав, п/р ВН Терновский, Москва, Медицина, 1976
Пейкова А – Зубные пасты с экстрактами лекарственных растении – МБИ, 1987, 1, 35-36
Петровски Св. - Проучване върху ефекта на розовото и лавандуловото масла и гераниола спрямо причинителите на различни инжфекциозни процеси, Втора нац. конференция - Проблеми на козметичното и парфюмерийно производство, Варна, 21-23 май 1975г, 343-347.
Петрова Л. - Фармакологично изследване на вода за уста "Роза-Минт" (непубл.данни), 1993.
Портарска Ф., Б. Апостолова, Н. Ненов, П. Драгостинов, Ю .Виденова -  Болгарская натуральная розовая вода, МБИ, 1989, 6 ,3 - 7.
Родин ВИ, ГВ Лавренова, ВК Лавренов и СК Боенко – Лекарственные растительные средства в ото-рино-ларингологии – Киев, Здровя, 1983, с.59
Стоянов Нено – Нашите лекарствени растения, Наука и изкуство, София, 1972, том първи – 1972 с. 343, том втори – 1973, с. 551
Стоянова А и Е. Георгиев (редакция) – Библиографски справочник “Етеричномаслени растения и етерични масла” за периода 1976-1995, Пловдив, 1996
Трандафилов Тр. – Аптечна технология на лекарствените форми – медицина и физкултура, София 1971, с.461
Узунов П. (редакция) – Справочник на лекарствените средства – Медицина и физкултура, София, 1994, с. 656
Чуролинов Петър – Фитотерапия в дерматологията и козметиката – Медицина и физкултура, София, 1976, с.157
Шауфлер Р., Н. Стефанова и С. Мацагор – Билки за жената, София, Византия, 1993, с.48
Шварц А и Р. Швепе – Лечебните подправки – Емас, Сохия, 1998, с. 268
Христов К и С. Маркарова – Технология на лекарствените форми – Медицина и физкултура, София,   1971, с. 409
 
 
Christov G. - Properties antimicrobiennes de l'arome de la rose et de certaines autres fleures, Comptes rendus de L'Academie bulgarie des Sciences, vol.15, 3, 321-323, 1962.
Christov G. - Properties anti-microbienne de l'eau de roses obtenue de la rose de kazanlik, Comptes rendus de L'Academie bulgarie des Sciences, vol.15, 4, 431-434, 1962.
Christov G., S. Klimentova - L'eau de roses dans le traitement de l'amphodontose et de la gingivite, Comptes rendus de L'Academie bulgarie des Sciences, vol.17, н 12, 1125-1128, 1964.
Sellar Wanda – The directory of Essential Oils – Safron Walden, The CW Daniel Co Ltd, UK, 1997, pp 182




{START_COUNTER}